Връх Кадемлия

Триглав (до 1942 г. Кадемлия) е планински масив, дял на Калоферска планина, южно от Главното Старопланинско било, в област Стара Загора, между реките Тъжа и Габровница (леви притоци на Тунджа).

Планинският масив Триглав се издига южно от Главното Старопланинско било и е дял от Калоферска планина. На запад се простира до долината на река Тъжа, а на североизток и изток – до долината на река Габровница и двете леви притоци на Тунджа. На юг достига до северозападната периферия на Казанлъшката котловина, а на север, в района на връх Расоватец чрез висока (1913 m) седловина се свързва с Калоферска планина.

От запад на изток масивът има дължина около 16 km, а ширината му е до 10 km. Билото е широко, скалисто, наклонено на югоизток, със стръмни, скалисти и труднодостъпни склонове и откоси. Долините са стръмни, дълбоки, с прагове и водопади. Името „Триглав“ е свързано с характерните три последователно разположени върха: Голям Кадемлия (2275,4 m), разположен в северната му част, Малък Кадемлия (2225,7 m) и Пиргос (2195,2 m). След връх Пиргос билото постепенно приема югоизточна посока и преминава през върховете Зли връх (2196,9 m) и Танастепе (1874,9 m).

По-важни разклонения:

Чимколиба представлява сравнително къс рид, в западните склонове на който е разположена хижа „Русалка“;
Обширният страничен масив Ливадата, разположен югоизточно от връх Зли връх;
Ридът Сахранка, на югоизток от връх Танастепе;
Ридът Синаница, отделящ се на югоизток от връх Гьолтепе, с характерния тесен гребен на връх Курткая.

По-важни реки:

Кадемлийско дере, извиращо от югозападните склонове на връх Гроба. Тук е разположен водопадът Кадемлийско пръскало с височина на пада от 72 m.
Бабска река извира югозападно от връх Малък Кадемлия. На нея е разположен водопадът Бабското пръскало с височина 54 m.
Елидере, извиращо на югозапад от връх Пиргос, с разположения на него водопад Тъжанско пръскало, висок около 65 m.
Курудере извира източно от връх Зли връх. Образува характерното ждрело на резерват „Соколна“, с изключително трудностъпни скалисти склонове и вековни букови гори в по-ниските части. Множество живописни водопади.
Кюйдере, извиращо южно от връх Гьолтепе, също в рамките на резерват „Соколна“.

Масивът е изграден от триаски варовици и палеозойски кристалинни скали и гранити на Ботеввръшкия навлак. Почвите са кафяви-горски и планинско-ливадни. По билото и във високите планински пояси има хубави пасища с високопланинска тревна и храстова растителност. Среща се еделвайс. Средно високите пояси в долините на реките Тъжа и Габровница са обрасли с букови гори. Южният склон е обезлесен, като в ниските части се срещат горунови гори, примесени с ясен и габър.

По южното му подножие са разположени селата Тъжа и Скобелево (Област Стара Загора).

В южната му част, в резервата „Соколна“ е разположена хижа „Соколна“, а в най-горното течение на река Габровница е природната забележителност „пеещите скали“.

Контакти

Еко чифлик „Пееви“
5461 Троенци
088 688 81 98
087 751 45 41
e-mail: priradko@abv.bg
GPS: 42.8277698, 25.032278